Чудесната музика

Технологии, брат ми

2009-09-01T11:17:00.004+03:00

Стават такива работи. Дреме човек сутрин над закуската и по телевизора пускат пореден безвкусен клип с жени без дрехи. Голямата работа. Ама пък нещо в монотонното мрънкане на певицата ми допадна и ... вече слушах песента десетки пъти. Може пък и на някой друг да се хареса.:)

She work it girl, she work the pole
She break it down, she take it low
She fine as hell, she about the dough
She doing her thing out on the floor
Her money money, she makin' makin'
Got the way she shakin'
Make you want to touch it, make you want to taste it
Have you lustin' for her,
go crazy face it

She's so much more than you're used to
She know's just how to move to seduce you
She gone do the right thing and touch the right spot
Dance in you're lap till you're ready to pop

She always ready, when you want it she want it
Like a nympho, the info
I show you where to meet her
On the late night, till daylight the club jumpin'
If you want a good time, she gone give you what you want

Baby It's a new age,
You like my new craze
Let's get together
Maybe we can start a new phase
The smokes got the club all hazy,
Spotlights don't do you justice baby
Why don't you come over here,
you got me saying

Aayooh
I'm tired of using technology,
Why don't you sit down on top of me
Aayooh
I'm tired of using technology
I need you right in front-- of me

In her fantasy, there's plain to see
Just how it be, on me, backstrokin',
Sweat soaking
All into my set sheets
When she ready to ride, I'm ready to roll
I'll be in this bitch till the club close
What should I do, on all fours
Now that that shit should be against the law
Different style, different move,
Damn I like the way you move
Girl you got me thinking about,
All the things I'd do to you
Let's get it poppin' shorty
We can switch positions
From the couch to the counters in my kitchen

Baby It's a new age,
You like my new craze
Let's get together
Maybe we can start a new phase
The smokes got the club all hazy,
Spotlights don't do you justice baby
Why don't you come over here, you got me saying

Aayooh
I'm tired of using technology,
Why don't you sit down on top of me
Aayooh
I'm tired of using technology
I need you right in front of me
Ooh she wants it, Ooh she wants it
Hmm she wants it, I got to give it to her
She wants it, Hmm she wants it
Hmm she wants it, I got to give it to her
I got to give it to her

Baby It's a new age,
You like my new craze
Let's get together
Maybe we can start a new phase
The smokes got the club all hazy,
Spotlights don't do you justice baby
Why don't you come over here, you got me saying

Aayooh
I'm tired of using technology
Why don't you sit down on top of me
Aayooh
I'm tired of using technology
I need you right in front of me

Ladyhawke - My delirium

2009-04-20T10:18:00.002+03:00

Много обичам анимационни клипове. И понеже този го пускат всяка сутрин докато закусвам, взех, че запомних и песента. Приятна певица, приятен текст, приятно нарисувано като с водни бои.

Late night, Waiting by the phone
Tonight waiting for an answer
Heartbeat drumming double time
I need one more chance to be near you

Still hanging on (for what)
Cant operate (fired up)
I wont eat and I won't sleep for you yeah
No rest till I (get through)
'Coz Im holding out (for you)
Am I the only one whos insane

Hey youre playing with my delirium
And the longer I wait the harder Im gonna fall
Stop playing with my delirium
'Coz Im outta my head and outta my self control

Still here in this quiet room
Deep in delusion sending me over
Outside watch the world go by
Inside time stands still as I wonder

Still hanging on (for what)
Cant operate (fired up)
I wont eat and I won't sleep for you yeah
No rest till I (get through)
'Coz Im holding out (for you)
Am I the only one whos insane

Hey Youre playing with my delirium
And the longer I wait the harder Im gonna fall
Stop playing with my delirium
'Coz Im outta my head and outta my self control

(I wont eat and I won't sleep for you yeah)

Hey Youre playing with my delirium
And the longer I wait the harder Im gonna fall
Stop playing with my delirium
'Coz Im outta my head and outta my self control
Hey Youre playing with my delirium
And the longer I wait the harder Im gonna fall
Stop playing with my delirium
'Coz Im outta my head and outta my self control

Three Little Bops

2009-04-12T12:00:00.003+03:00

Released: 5 January 1957
Directed by: Friz Freleng
Produced by: Warner Bros
Animation: Gerry Chiniquy and Bob Matz
Story: Warren Foster
Music: Shorty Rogers
Vocal: Stan Freberg

Иронията е, че прасетата (Шорти Роджърс и неговият бенд) всъщност изобщо не свирят боп, а по-скоро уест коуст суинг или буги. Това, което ги доближава до "елитарния" би-боп е собствената представа на режисьора каква би трябвало да е развлекателната музика за елита - да привлича публиката, а не да я отчуждава, хората да участват, да подвикват и танцуват. Много любима гледка ми е как цялата тълпа скача като монолитно блокче.:)

Lyrics:
Remember the story of the 3 little pigs
One played a pipe and the other danced gigs
The 3 little pigs are still around
But are playing music with the modern sound
3 little pigs were in the groove
Everything was running smooth
The pigs were due for a big surprise
For the wolf appeared with red rimmed eyes
Oo you cool, oo you cool, oo you cool man cool
Well sho he was friendly he shook their hands
Announced he was joining up with the band
Instead of starting an argument
A 1 and a 2 and away they went
The 3 little pigs were really gassed
They’d never heard such a corny blast
We’ve played in the west
We’ve played in the east
We’ve heard the most, but you’re the least
Well the big bad wolf was really mad
He wanted to play music and wanted to play bad
They stopped me before I could go to town
so I’ll huff and puff and blow their house down
The house of straw was blown away
The pigs had to find another place to play
Dew Drop Inn the house of sticks
3 little pigs were giving out licks
Well the piano playing pig was swinging like a gate
Doing the Libarace on the 88
(I wish my brother George was here)
The 3 little pigs were having a ball
When the big bad wolf he entered the hall
The big bad wolf he sat right down
C’mon cats we’re going to town
From the crowd came an angry shout
Stop the music throw the square out
the Big Bad Wolf was really sore
If they’re going to get tough I’ll give them more
They don’t know talent in this here town
I’ll huff and I’ll puff and blow the place down
Dew Drop Inn did drop down
The 3 little pigs crawled out of the rubble
This big bad wolf gives us nothing but trouble
We won’t be bothered by his windy tricks
The next place we play must be made of bricks
Sturdy place this house of bricks
Built in 1776
High class place with the high class crowd
Sign on the door no wolves allowed
The wolf was sore and fit to be tied
He was sworn and determined to get inside
He huffed and puffed at the house of bricks
But the bricks are stronger than straw or sticks
He huffed and puffed and bleeped and blooped
And at 10:00 was completely pooped
When all of the sudden came a ray of hope
I could disguise myself, boy what a dope
Well the big bad wolf took it all in stride
He figured out the way to get inside
I’ll show those pigs that I’m not stuck
If I can’t blow it down I’ll blow it up
Well the big bad wolf was really gone
And with him went his corny horn
Went out of this world with out a trace
Didn’t go to heaven it was the other place
The big bad wolf he learned the rule
You’ve got to get hot to play real cool

Peggy Lee: Fever!

2009-03-21T10:16:00.001+02:00

Тишина. Ритъм – първо ударните, после и бас. Пеги Лий излиза и щрака с пръсти в ритъма. Започва да пее (тук идва любимото!) и щом публиката разпознава песента и започва да пляска, тя естествено, се усмихва и това личи в гласа. Винаги се радвам, когато усмивката личи в песента като не само не пречи, ами и я разкрасява. Дори само на слушане е великолепно.

Louis Prima & Keely Smith: In the Mood for Love

2009-03-07T13:26:00.001+02:00

А кадрите са от едноименния филм на Уонг Кар-Вай.
Какви рокли, а?;)

mädchen mit plan

2009-02-28T15:57:00.000+02:00

mädchen mit plan
läßt nichts und niemand an sich ran
keiner kommt ihr nah
sie ist eigentlich nicht da

wo ist ihr stern
sie sieht den ganzen tag nur fern
alles was sie spürt
ist nur fotografiert
alle sollen sehen
daß sie was kann
am besten fängt sie mal
als gast in einer talkshow an

und sie wünscht sich,
daß sie's irgendwann riskiert
und sie hoft, daß sie den mut dann nicht verliert und daß ein wunder passiert

junge mit wut,
weiß nicht warum er sowas tut
haut die scheiben ein
und fühlt sich allein

wo soll er hin
er möchte sehr viel geld verdienen
die schule war zu blöd
und jetzt ist es fast zu spät

alle sollen sehen
daß er es bringt
sein auto ist schnell
und was er anfaßt gelingt

und er sieht sich
und die felgen sind poliert
und er träumt
daß man ihm ständig gratuliert
und daß ein wunder passiert

und als sie sich sehen
ist alles anders als man denkt
einfach nur schön
und das ganze glück
gibt's geschenkt

und der funke hat sie
gefunden und berührt
und die beiden haben es sofort gespürt
daß gerad ein wunder passiert

Чалгата е вирус, който се лекува с джаз

2009-02-10T21:54:00.000+02:00

Мистър Бодженгълс

2009-01-24T12:29:00.003+02:00

Мистър Бодженгълс е бил легенда в Харлем, революционер в модерните танци, звезда на сцената и в киното.

Бил ”Бодженгълс” Робинсън (1878-1949) се родил в Ричмънд, столицата на Вирджиния – “щатът-майка на много президенти”, и започнал да танцува в местните сълуунс на 6 години и скоро станал известен из водевилите. Още тогава започнали да му викат "Бодженгълс" като и той не бил наясно откъде-накъде.

Тогава, в началото на века, в Америка негрите-танцьори се изявявали само по двойки и Робинсън бил нещо като пионер, когато започнал да обикаля Щатите и Европа, танцувайки соло, та до края на 20те. Тогава изглежда се поуморил и се заселил в Харлем. По това време участвал в някакъв мюзикъл с подозрителното име “Blackbirds”. Състоял се само от черни изпълнители, а пък бил ориентиран за бялата публика, което бил добър тактически ход, защото точно той го направил известен в богатите среди на шоубизнеса.

Талантът му да танцува го вкарал едновременно в два свята – този на черните и този на белите. Белите обожавали филмите с негови танци, в които играе със звезди като Шърли Темпъл или Уил Роджърс, но повечето му роли там били точно в калъпа на расисткия стереотип – забавен негър-прислужник.

Мистър Бодженгълс започнал да танцува в знаменития Котън Клъб в Харлем към 1935та, а после за кратко играл в мюзикли на Бродуей. През цялото време славата му се поддържала от белите, които даже по едно време го обявили за талисман на Ню Йорк Джайънтс, макар самите негри, на които се случвала тази “чест”, обикновено да се обиждали от подобно покровителствено и пренебрежително отношение.

А за цялата работа ме открехна Роби, който за мен е най-доброто нещо, което се е случвало на жанра от няколко десетилетия насам:

Юкими Нагано

2008-11-16T19:58:00.005+02:00

Никога няма да се сетите, че е шведка, нали? Майка и (американката) и баща и (японецът) обаче решили да се установят в Гьотеборг и тя се е родила шведка. Вокалистка е в световно безизвестната група Малкия дракон, която сформирали заедно с някои нейни съученици от гимназията. Детска му работа, както може да се види от следващия клип, и неземна, както може да се чуе от същия. Останалите парчета от албума са само за напреднали.;)

А тук е същото на живо:

По-известна е станала, когато помогнала на отчаяно нуждаещото се от певица шведско кооперативно дуо Кооп. Те си правели някакви парчета, сглобявайки изсвирени от друг мотивчета, обаче им дотрябвал жив човек, за да живнат и песните им. Ето какво се е получило, от което аз изпадам директно в транс.

Много са малко албумите в световното музикално наследство, в които се редуват толкова плътно прилепващи си парчета. Пускаш първото за проба и се освестваш чак като свърши последното. Остава ти само да се молиш да не си забравил "шуфлето" включено. Но нека не се отплесвам с Кооп, този път думата ми беше за изящната Юкими.

И още една песен, чийто клип спокойно може да не се гледа.

Участвала е в различни лаундж и ну-джаз компилации ("Нордик лаундж", напр.), пеейки за различни диджеи, които иначе само някакво си скучно пиу-пиу, а след нейната намеса, хората вече се връщат, за да видят кой изпълнява току-що чутото.

Ех, Юкими, Юкими...:)

Us3 - Cantaloop (Flip Fantasia)

2008-11-09T11:47:00.002+02:00

И нещо особено специално. Толкова е специално, че е вече класическо, нищо, че е само от 1993. Тази версия на Cantaloop е толкова специфична с уникално сполучливия си хип-хоп ритъм и рими, че отсега нататък в продължение на не знам колко време ще я цитирам наравно с Ъпсуртските рими и с всеки постинг тук ще сменям подзаглавието на блога с ред-два от текста по-долу. Наслаждавайте се, перфектната симбиоза между джаз и хип-хоп.:) Видеото може и да се пропусне, само слушайте и гледайте текста.:)

Us3 - Cantaloop (Flip Fantasia)

Ladies and
Gentlemen, as you know we have something
special down here at
Birdland this evening.
A recording for
Blue Note Records

Yeah, yeah yeah.
What's that? Yeah, yeah, yeah.
Funky funky, how bout a big hand now?
Wait, wait a minute.

Groovy groovy
jazzy funky pounce bounce dance as we
Dip in the melodic
sea, the rhythm keeps flowin, it drips to MC
Sweet sugar pop
sugar pop rocks it pops ya dont stop
Till the sweet
beat drops
I show and prove
as a stick in move
Hear the poems
recited on top of the groove
Smooth, mind,
floating like a butterfly
Notes start to
float, suttle like a lullabye
Brace yourself as
the beat hits ya
Dip trip, flip
fantasia

Yeah, yeah, yeah.
What's that? Biddy biddy bop.
Yeah. Biddy biddy bop. Funky funky.

Feel the beat
drop, jazz and hip hop
Drippin in the
dome, and mix is on and bop
Funk and fusion, a
fly illusion
Keeps ya coastin
on the rhythem you're cruisin
Up down round and
round, round but found
But nevertheless
ya gots to get down
Finesse the freak
thru the beat so unique
Ya move your feet,
the sweat from the heat

Back to the fact
I'm the mack and I know that
The way I kick the
rhymes, some would call me a poet
For steady flowin goin showin likes the sound
Caught in the
groove in Fantasia I've found
Many trip the tour upon
the rhymes they soar
To an infinite
height to the realm of the hardcore
Here we go off I
take ya
Dip trip flip
fantasia.

Yeah, yeah, yeah.
What's that? Biddy biddy bop.
Yeah. Biddy biddy bop. Funky funky.
Yeah, yeah, yeah.
What's that? Biddy biddy bop.
Yeah. Biddy biddy bop. Funky funky.

Jump to the jam
boogy woogy jam slam
Bust the dialect
im the man in command
Come flow with the
sounds of the mighty mic masta
Rhyming on
the mic I'm bringing sucka's near disasta
Bucoo ducks but
I still rock Nike
With the razzle dazzle,
star I might be
Scribble drabble scrabble
on the microphone I babble
As I flip the
funky words, into a puzzle
Yes yes yes, on
and on as I flex
Get with the flow
words manifest
Feel the vibe from
here to Asia
Dip trip flip
fantasia

Ow, ya dont stop, c'mon c'mon c'mon c'mon c'mon c'mon,
Give me more of that funky horn
What's that? Yeah. Funky Funky. Biddy biddy bop.
Biddy biddy bop. Funky funky. Yeah, yeah, yeah.
What's that? Biddy biddy bop.
Yeah. Biddy biddy bop. Funky funky. Yeah, yeah, yeah.
What's that? Yeah, yeah, yeah. Funky funky. Yeah, yeah, yeah.
What's that? Biddy biddy bop. Yeah. Biddy biddy bop. Funky funky.
Yeah, yeah, yeah. What's that?

Jane Monheit - Chega de saudade (no more blues)

2008-10-26T13:19:00.008+02:00

Странна работа излезе тази Джейн Монхайт. Пее най-хубавите песни - джаз и бразилско - и на всичкото отгоре ги пее страхотно. От пръв поглед, т.е. чуване, си личи, че е певица с дарба. Всички тези работи (за репертоара и гласа) обаче аз само съм ги подозирал бегло, защото бях слушал извадки от нейни албуми, които даже и да са ми харесали, всичко си е е останало там забравено. До онзи ден, когато рандома ми пусна това и посред прелестната песен, която иначе съм слушал на португалски или само инструментално 1000 пъти, чух няколко разбираеми реда, които удариха камбаната в главата ми:

No more blues
I'm going back home
No, no more blues
I promise no more to roam
Home is where the heart is
The funny part is, my heart's been
Right here all alone
No more tears, and no more sighs
No, no more fears-
I'll say no more goodbye
If travel beckons me, I swear I'm gonna refuse
I'm gonna settle down, and there'll be no more blues
Everyday while I am far away
My thoughts turn homeward, forever homeward
I've traveled round the world in search of happiness
But all the happiness I've found
Is in my hometown
No more blues
I'm going back home
No, no more blues
I'm through with all my wandering now
I'll settle down and never roam
And find a girl and build a home
When we settle down, there'll be no more blues
Nothing but happiness
When we settle down, there'll be no more blues

Разтърсих се за подробности около нея и взеха да излизат все по-приятни и забавни неща.
Като това:

Или пък този дует с Майкъл Бубле (Не си ли отиват?):

Или пък това:

Сигурен съм, че някой ще каже "Айде бе, поредната дебела бяла чипоноса американка с претенции за арт-средите!" и ще сгреши. Не е ли симпатяга?:)

Елис Режина

2008-06-18T10:14:00.002+03:00

И на двете места ударението е върху и-то. Бразилка, умира на 36 от свръхдоза. “Монтрьо” е неин до гроб, но по-важното е, че Бразилия я боготвори и след това.

Нейната “Агуас де марсо” е знаменита, а последните 10-15 секунди от видеото ме разтапят всеки път. Прескача такт, думи, ред, остават окончания и настроение. И се усмихва. Във всичките и записи се усеща характерната и усмивка. Млада, естествена, срамежлива. Принцесата от южните морета. Веселото е нормалното и състояние, тя не може да бъде друга. Няма преструвки, само повдигнати скули, сбърчен нос и оголени от усмивката венци.

Великият Антонио Карлос Жобим пише песни за нея, някои от които изпълняват заедно в дует. Албумът излиза през 1974 и се казва "Елис и Том".:) Какво по-естествено? Тя изглежда най-естествената изпълнителка за късните му мелодии – по-енергична, по-освободена, по-натурална, по-дива от Аструд. Кариока.

Когато по новините на националната телевизия съобщават за смъртта и, хората започват да се стичат в Сао Пауло на поклонение, за да изпратят Елис. Опашката от хора на улицата пред сградата върви бързо, но не се свършва. Цветята се трупат. Идва нощта, а хората не намаляват. Някои припадат. А накрая всички в залата пеят в тъмното за нея.

През 2001 стотици водещи бразилски музиканти и журналисти избират “Водите на март” за най-добрата бразилска песен за всички времена. Единствената история в нея е, че се имат предвид пороите през март (най-дъждовният месец в Рио), които влачат какво ли не. Весела, но и леко тъжна, защото това е края на лятото. Може би и затова песента става толкова характерна за Елис, нещо като сбита метафора на живота и. Останалото е мозайка на слънчевата бразилска душа.

Боби Дарън – Мечта отвъд морето

2008-06-06T09:54:00.002+03:00

"My goal is to be remembered
as a human being and
as a great performer."

Нали всички казват, че Америка е страната на неограничените възможности. На мен най-любимата ми илюстрация за това е историята на Боби Дарън. Титанът, чието име вече никому нищо не говори. А толкова е грамадно това, което е направил, че изглежда като подвизите на супер-героите от приказките.

За мен песента "Отвъд морето" е все едно някой ми е разцепил мозъка, записал е абсолютно всичко вътре и по тези записи е конструирал песента. Ще я наричам единствената, докато не срещна друга кандидатура.:)

Кръстили го Робърт Уолдън Касото, баща – неизвестен, но все пак за отбелязване е италианския произход. Роден е в разгара на Голямата депресия, майка му го гледа сама. (На всичкото отгоре след години разбира, че всъщност го е родила тази, която той цял живот мисли за сестра, а “майка му”, всъщност му е баба.) Живеят в мизерия, но той успява да завърши училище с отличен успех и демонстрира коефициент на интелигентност, който го класира в единия процент гении сред населението.

Това дотук обаче беше само интродукция. За мен завръзката в цялата история е следната. Като малък се разболява от ревматизъм и стрептококовата инфекция уврежда много сериозно сърцето му. Лекарите му дават още няколко години живот и обещават, че с малко късмет може да доживее до 16тия си рожден ден, Боби Касото е едно обречено дете и той много добре го знае. Но важният момент е, че той иска да пее и то не просто как да е, а иска да стане най-голямата звезда на американската сцена. Много деца го искат и повечето дори имат годините живот пред себе си, за да опитат. Боби обаче ги няма и затова хвърля абсолютно всички сили и полага адски труд, защото просто няма време. Той трябва да бие всички, трябва да бие Синатра. Можете ли изобщо да си го представите? И това, от което винаги настръхвам като се сетя за него е, че успява. Умира на 37 години и за мен той е суперновата на американския поп и джаз. Фантастиката никога не би могла да измисли такъв сюжет, прекалено е нереален.

Смешна е историята на псевдонима му - Darin идва от Mandarin Duck, име на китайски ресторант, от което били изгорели лампите в първите букви и така си светело на улицата, докато той се чудел какво артистично име да си избере.:)

Боби Дарън е написал 163 собствени песни и е направил близо 500 записа, продал е десетки милиони плочи. Пял е по най-големите сцени в Америка, снима се във филми в Холивуд, печели "Грами" и е номиниран за "Оскар".

През 2000г артистът Кевин Спейси прави филм за Боби Дарън, на когото е бил фен през целия си живот. И като казвам “прави” имам предвид точно това: преборва се за правата, той пише сценария, той режисира, той е продуцент, той играе главната роля на Боби, той лично пее всички песни от саундтрака, в целия филм личи личното отношение, преклонението пред невероятното. Филмът естествено се казва “Отвъд морето” и просто не може да има друго заглавие. Двата компакт диска с музиката от филма стават по-известни от самия филм. Никой не иска да гледа за умрели звезди, но музиката им се слуша с удоволствие.

Sunny

2008-05-15T08:54:00.013+03:00

Ако някой ви каже, че рекламите не му влияят, да знаете, че ви лъже и за други неща.

Гледам аз по телевизията реклама на натурални сокове и за фон звучи песен. Много чиста, почти без съпровод, лека и слънчева. Много удачен избор. Внушава липса на грижи, бели дрехи и южни ширини.

Песента се казва "Съни", авторът и се казва Боби Хеб, и е написана през 1963.

Една от най-популярните и кавърирани песни изобщо.

Чуйте първо тези няколко версии на тази прекрасна песен и после може би и без подсказване ще хванете разликата между внушенията на оригинала и тези на кавърите.
Джамироке (2000)!!!:

Бони М (1976):

Марвин Гей (1966):

И разбира се Джеймс Браун (1971 в "Олимпия" в Париж):

Всъщност, тази весела песен Боби Хеб я пише след като му се случват две трагедии една след друга - национална и лична: На 23 ноември 1963, денят след като президентът Кенеди е убит, по-големият му брат е наръган с нож и умира. Казват, че песента е вдъхновена и по-скоро посветена и на двамата.

Ясното послание винаги да гледаш "слънчевата страна" Боби Хеб обяснява в интервю:

"Намеренията ми бяха просто да мисля за по-щастливи времена -- basically looking for a brighter day -- защото тогава ми беше много тежко. След като я написах, реших, че "Sunny" може да бъде просто друга гледна точка на онова, което Johnny Bragg казва в 'Just Walkin' in the Rain'".

Боби записва песента като сингъл в някакво студио в Ню Йорк през 1966. Естествено веднага има огромен успех, което му помага да направи турне с Бийтълс същата година.

По-късно през 60-те пък Шер записва същата песен като трибют на партньора и Сони Боно.
И още, Пат Мартино и Джон Скофийлд (Умбрия, 2002):

И една от най-любимите ми инструментални версии:

И текста:

Sunny, yesterday my life was filled with rain.
Sunny, you smiled at me and really eased the pain.
The dark days are gone, and the bright days are here,
My Sunny one shines so sincere.
Sunny one so true, I love you.

Sunny, thank you for the sunshine bouquet.
Sunny, thank you for the love you brought my way.
You gave to me your all and all.
Now I feel ten feet tall.
Sunny one so true, I love you.

Sunny, thank you for the truth you let me see.
Sunny, thank you for the facts from A to Z.
My life was torn like a wind-blown sand,
And the rock was formed when you held my hand.
Sunny one so true, I love you.

Sunny, thank you for the smile upon your face.
Sunny, thank you for the gleam that shows its grace.
You're my spark of nature's fire,
You're my sweet complete desire.
Sunny one so true, I love you.

Sunny, yesterday my life was filled with rain...

Пупини систърс

2008-04-10T11:36:00.014+03:00

Какво ли разбирам и аз от систър суинг, та аз съм машинен инженер, или както го казваше Турчина в “Гепи” - What do I know about diamonds? I'm a boxing promoter.

Срещата ми с тях беше много мистериозна. Бродя си аз из дебрите на новия тогава Anyswing и какво да видя, Големия зъл дъб (да е вечно непрекъсваща интернет-връзката Му) е пуснал тема с някаква съвременна група, която пее систър суинг. Дотогава аз естествено знаех и се прекланях само пред Андрюс систърс, но предчувствието ме накара да се обадя за пръв и последен път и да благодаря сърдечно за уникалното попадение. Бях сигурен, без да съм ги чул.

Не са сестри.:) Казват се Пупини от името на основателката на групата Марчела Пупини – италианка от Болоня. Стефани О’Брайън е червенокоса и естествено е от Ирландия, а русата англичанка е Кейт Мълинс (“За къде с това име, гражданино следовател?”). Срещат се с Марчела в известния Тринити колидж през 2003, където всички те учат джаз-пеене. През 2004 започват да пеят заедно като се стремят да докарат стила на женските вокални групи от края на 40-те, като същевременно правят същите песни да звучат по-популярно и модерно. Започват със силната подкрепа на британската дизайнерка Вивиан Уестууд, при която работи Марчела Пупини преди да започне да се занимава с музика. Уестууд си припада от удоволствие при тяхното първо представяне пред публика - за новогодишния банкет на компанията и.:)

Таймс пише за тях: Glitz, glam and harmonies from when gran was young...

А Щерн обещава, че щом ги видите и чуете, те ще ви залеят с неустоим чар. Гарантирано.

За мен уникалното, освен че вече няма много-много такива групи, е че някой е направил толкова удачно аранжиментите на песните от първия им албум Betcha Bottom Dollar, че гласовете им пасват идеално. Съвършената хармония. Няма значение, че всичките песни са кавъри на стари вечнозелени класики. И нека не звуча като безидеен радиоводещ, но в този албум просто няма слаба песен.:) Повечето са на Андрюс систърс, има още и Heart of Glass на Блонди, Брулени хълмове на Кейт Буш и Panic на The Smiths.

Вторият им и засега последен албум се казва The Rise and Fall of Ruby Woo, което идвало от името на любимото им червило Ruby Woo. В този албум вече има техни собствени песни и може би затова не е на такова световно ниво като първия. Там са и Crazy In Love на Beyonce, Could it be Magic на Take That и Walk Like an Egyptian на Bangles.

Те имат стил, чувство за хумор и са весели. Без знанието им, мъжът на Марчела им урежда да пеят в гей-клуб в Сохо и специално за това представяне те подготвят песента Panic.:) Участвали са и в някои още по-различни шоута – частно парти в милионерски апартамент на покрива на небостъргач в Москва и Royal Variety Show, където принцът на Уелс им казва, че е получил техния албум за рождения си ден и смята, че са “великолепни”.

Марчела споделя в едно интервю, че за изявите си на живо са се опитали да намерят нещо от стила на Фред Астер и Джинджър Роджърс, на които сама тя е голяма почитателка.

Интересен момент е, че през 2007 опитват да кандидатстват за участие в предварителната селекция на Великобритания за конкурса на Евровизия, но им е отказано, защото не били подходящи. На къде отива този свят…

Трите казват, че те са от “един забравен свят, от който трябва много да учим”. От дните, когато жени като тях са изпращали с подобни песни влакови композиции с войници за фронта или пък са ги посрещали оттам.

Курт Вайл и "Mack the Knife" - имена от афишите на Брехт, Бродуей и Холивуд

2008-03-20T14:52:00.007+02:00

На 2 март беше рожденият ден на един композитор от еврейски произход, когото в Германия определят като немски, а в САЩ - с не по-малка увереност - като американски. И двете страни не грешат.

Още от средата на 30-те години, както и през 40-те, името Курт Вайл стои на афишите на бродуейските продукции. Курт Вайл се превръща в свързващо звено между другите две емблематични за американския музикален театър фигури - Джордж Гершуин и Ленард Бърнстейн. Той пренася от Европа в Америка най-авангардните музикално-театрални идеи. Той е авторът на най-оригиналните бродуейски продукции от 30-те и 40-те години на миналия век - “златната епоха на американския мюзикъл”. Много от песните на неговите пиеси отдавна са надскочили тесните рамки на сценичните постановки и се превръщат в самостоятелни хитове - "Mack the Knife", "Alabama Song", "Speak Low", "September Song", "Lost in the Stars".

Курт Вайл е роден в Германия през 1900 година. Там учи, композира и започва да дирижира различни оркестри. На 30 години там той вече е звезда. А после идват на власт нацистите и той се принуждава да избяга в Америка. Въпреки популярността си, там Курт Вайл трябва да започне отначало, като първо се специализира в писане на филмова музика, песни и музикални комедии, преди да се превърне в еталон за бродуейския мюзикъл.

Най-известната творба на Вайл се казва “Опера за три гроша”, вдъхновена от “Просешка опера” на някой си Джон Гай от 18 в. Всъщност доста известен тип, първа дружка на Суифт и Поуп. Историята му е смешна и криминална и с нея се иронизират висшите слоеве на английското общество и правителството, а образът на Макхийт е сатира на някой си сър Робър Уолпол, виден британски политик по онова време.

“Опера за три гроша” е плод на срещата между Курт Вайл с големия немски писател Бертолд Брехт. Първата световна война вече е променила изкуството до неузнаваемост. Отчаяни от войната, авангардните движения прегръщат идеята за Големия злодей анти-герой. А кой е по-подходящ от Макхийт, лошото момче от “Брулени хълмове”? Брехт преработва текста така, че да звучи подходящо иронично за Ваймарската република, а Вайл заменя баладите от 18в. с фокстрот и танга. Макхийт става на Mackie Messer, a.k.a. Mack the Knife – главорез от подземния свят. И така най-накрая стигаме до Песента. Тя е била добавена в последния момент към операта като отстъпка пред суетата на главния тенор Харалд Полсън, който изпълнява Макхийт.

(Вайл и Брехт написват още сума неща заедно, но през 1930 се разделят заради политически различия. Тогава Вайл казва, че са се разделили защото “не е могъл да напише музика към манифеста на комунистическата партия”.:) Всъщност тази версия се разправя от жена му, Лоте Леня. Много известна певица по онова време, като голяма част от мелодиите си Вайл пише, за да може да ги пее Лоте. Двамата се женят на два пъти един за друг – първо през 1926, после идва развод през 1933, когато той бяга в Америка, и пак сватба през 1937.)

Премиерата на операта е през 1927 г. и предизвиква истински фурор, а "Mack the Knife" светкавично става хит. За година произведението е поставено в 120 германски театри и има 4000 срещи с публиката. За пет години постановката е преведена на 18 езика и е играна над десет хиляди пъти. (В най-популярния английски превод са отрязани последните две строфи от песента, в които се разказва за палежите и изнасилванията на Макхийт. Бедните американци с тяхната чувствителна психика…)

По-късно този превод прави песента световно известна, особено след като я изпяват Луис Армстронг (1955), Боби Дарън (Грами за нея през 1958, неговата версия остава №1 в Билборд в продължение на много седмици), Ела Фитцджералд, Розмари Клуни, Франк Синатра, Майкъл Бубле. Има един забележителен студиен запис на "Mack the Knife", правен доста по-късно в Америка, на който Луис Армстронг постоянно прекъсва записа, за да “обяснява” и “учи” Лоте как да изпее най-известната песен на мъжа си, която е написана едва ли не за и благодарение на нея.:) В по-късни версии, включително и тази на Роби Уилямс (2000), в куплета, в който се изброяват имената на жертвите на Макхийт, е вмъкнато и името на Лоте Леня, нещо като шега и закъсняло признание едновременно.:)

Българският живот на “Опера за три гроша” се отличава с няколко постановки. Най-дълго на сцената се задържа тазив театър “Трудов фронт” (сега малък градски театър “Зад канала”), в която ролята на Маки Ножа изпълнява Коста Цонев. За последен път комедията е играна в Плевен преди няколко години, но на плейбек. В София “Опера за три гроша” с името “Опера за пет пари” е представена за пръв път от театър “П. К. Стойчев” през 1929 г. Припомням, че това се случва по-малко от десет месеца след премиерата в Германия. Режисьори са Николай Фол и П. К. Стойчев, сценограф е Дечко Узунов, дирижира Димитър Костов. Ангажирани са едни от най-добрите артисти на драматичния и оперетния театър - Стоян Бъчваров, Асен Русков, Симеон Симеонов. В оркестъра са поканени някои от най-популярните джазови музиканти, сред които и кларинетистът и саксофонист Любомир Вапорджиев. Играят само две представления и то по настояване на участниците в спектакъла.

Споменавайки за върховете на песента, може да се каже и нещо за дъното. То е през 1980та, когато МакДоналдс използват мелодията в телевизионна реклама с текст "Mac Tonight". Коментарът в едно американско списание е – “Selling Big Macs – how have the mighty fallen.” Идиокрация в действие...

И текста на версията на Боби Дарън:

"Mack the Knife"

Oh, the shark, babe, has such teeth, dear

And it shows them pearly white

Just a jackknife has old MacHeath, babe

And he keeps it … ah … out of sight.

Ya know when that shark bites, with his teeth, babe

Scarlet billows start to spread

Fancy gloves, though, wears old MacHeath, babe

So there’s nevah, nevah a trace of red.

Now on the sidewalk … uuh, huh … whoo … sunny mornin’ … uuh, huh

Lies a body just oozin' life … eeek!

And someone’s sneakin' ‘round the corner

Could that someone be Mack the Knife?

A-there's a tugboat … huh, huh, huh … down by the river don’tcha know

Where a cement bag’s just a'droopin' on down

Oh, that cement is just, it's there for the weight, dear

Five'll get ya ten old Macky’s back in town.

Now, d'ja hear ‘bout Louie Miller? He disappeared, babe

After drawin' out all his hard-earned cash

And now MacHeath spends just like a sailor

Could it be our boy's done somethin' rash?

Now … Jenny Diver … ho, ho … yeah … Sukey Tawdry

Ooh … Miss Lotte Lenya and old Lucy Brown

Oh, the line forms on the right, babe

Now that Macky’s back in town.

Aah … I said Jenny Diver … whoa … Sukey Tawdry

Look out to Miss Lotte Lenya and old Lucy Brown

Yes, that line forms on the right, babe

Now that Macky’s back in town …

Look out … old Macky is back!!

Порги и Бес

2008-03-16T13:13:00.002+02:00

“Порги и Бес” е опера, композирана от Джордж Гершуин по либрето на брат му - Айра, основано върху новелата “Порги” от 1925 г. и по театрална пиеса от 1927 г., написани от някой си Дюбоз Хейуърд. Действието се развива в предградие на Чарлстън, щата Северна Каролина, обитавано само от чернонокожи. Времето е началото на 30-те години на 20-ти век, а премиерата е на 10 октомври 1935 г. в Ню Йорк. През 80-те години тя е призната в САЩ за истинска опера и днес дори е класика в репертоара. Разбира се, безспорният хит на операта е песента “Summertime” – “Лятно време”, смятана за джазов стандарт и изпълнявана от най-различни певци – оперни, джазови, поп.

Творбата на Гершуин вдъхновява много джазмени като Майлс Дейвис, който под диригентството на Джил Евънс издава своята версия през юли 1958. Същата година Луис Армстронг и Ела Фицджералд записват операта. По-късно – през 1972, я изпълнява и Оскар Питърсън, изпълняват я и Джо Пас, Сами Дейвис Джуниър, Каб Калоуей, Робърт МакФерин, Рей Чарлз с Клио Лейн, и кой ли не друг.

Съществува и филм “Порги и Бес” от 1959 г. на Самуел Голдуин със Сидни Поатие и Дороти Дейндридж, дублирани от Робърт МакФерин и Адел Адисън. Той е забранен за разпространение от носителите на авторски права на Гершуин през 1974 г., тъй като те преценили, че оригиналът е твърде променен и прилича повече на музикална комедия, отколкото на опера. Официално оттогава този филм не може да бъде видян.

Тази опера на Гершуин, която е “проектирна” да бъде само с участието на чернокожи изпълнители, става доста непопулярна дори и в техните среди. За същия филм, ролята на Порги е предложена първо на Хари Белафонте, но той отказва и тогава привличат Сидни Поатие, който споделя, че до края на живота си ще съжалява за избора си.

В началото на писането Айра е имал идеята всички песни да са на негърски диалект, но впоследствие тя отпада и остават само забавни намеци за нея.

Много критици упрекват Гершуин, че освен южна негърска музика и нюйоркски джаз, в композициите му личат и много заемки от еврейска религиозна музика, което било най-видно в "It Ain't Necessarily So". Ето как е изглеждала и звучала тя във филма, "който не може да бъде видян".;)

Интересна е и европейската премиера на операта – 27 март 1943 в Кралската опера в Копенхаген. Представлението е забележително поради факта, че е било изпълнено от трупа, съставена изцяло от бели изпълнители под носа на нацистите, които по това време са окупирали страната. Окупаторите усещат иронията и забраняват операта чак след като минават 22 представления, разпродадени до последното място.

Моята най-любима песен е There's a Boat Dat's Leavin' Soon for New York в изпълнение на Ела и Луис, но за съжаление не можах да я открия в тюба, за да я монтирам тук.

Ето и първата страница от оригиналните партитури за оркестъра, подписани от Джордж Гершуин.

Някои от най-популярните песни са:

"Summertime"
"A Woman is a Sometime Thing"
"My Man's Gone Now"
"It Take a Long Pull to Get There"
"I Got Plenty o' Nuttin'"
"Buzzard Keep on Flyin'"
"Bess, You Is My Woman Now"
"Oh, I Can't Sit Down"
"It Ain't Necessarily So"
"What you want wid Bess"
"Oh, Doctor Jesus"
"I Loves You, Porgy"
"A Red-Haired Woman"
"There's a Boat Dat's Leavin' Soon for New York"
"Bess, O Where's My Bess?"
"O Lawd, I'm On My Way"

Линди хоп

2008-03-16T09:59:00.003+02:00

Името Lindy Hop е дадено в чест на Charles Lindbergh, наричан Lindy, който за първи път прелетял над Атлантическия океан през 1927. В някои среди подвигът му не бил признат, защото Линдберг се отличавал с расистки възгледи и подкрепял нацистите в Германия от 30-те години. Засегнатите танцьори в знак на протест продължавали използват термина Jitterbug. Името lindy се наложило след интервю с легендарния Shorty Джордж, които нарекъл танца Lindy hop подобно на the lucky lindy hop's the Atlantic.

Завръщането на линдихопърите по танцовите зали започва в края на 70-те в Америка. През 80-те нео-линдито прекосява океана, за да намери привърженици във Франция, Германия, Англия, Швеция... В Русия май не са спирали да играят:). Начинаещите дебютират в школите по танци, а не директно на пистата както в златните години. Някои от преподавателите са ветерани като Франки Манинг, други като Силвия Сайkс от любителска страст и ровене в архивите вадят записи с изпълнения от черно-бели филми, но повечето са учители по танци с подготовка за стандартни танци, RnR или буги. Новото lindy не е копие на старото. Записите от едно време, правени с неподвижна камера, налагат изкуствено нов (ключов) детайл в swing-out: до четвъртото време да си се завъртял на 180 градуса. Едни се придържат към приликата с буги и шест-времева основна стъпка, други броят до осем, а трети нищо не броят и си играят по вдъхновение:). Клановете са много, но рядко воюващи. Ще срещнете такива, които играят 'за удоволствие' и за нищо на света не участват в състезание. Други - преследват награди. Едни смятат, че хореографията убива богатството на музиката, която те кара да импровизираш, други си умират да се запишат в някоя трупа. Lindy is not dead;).

Суинг, бейби, суинг!

2008-03-16T09:55:00.002+02:00

Представете си шарената Америка от 30-те години. Страната на неограничените възможности, когато това не е било подигравателна фраза. Обществото е доста разнообразно, има бедни и богати, бели и черни, емигранти и “местни”. Като цяло богато общество, защото икономиката им върви, не са имали война на своя територия.

И се появява лека и забавна музика, в която всички тези различни хора намират нещо за себе си. Весели, закачливи парчета, песни, които всеки може да си затананика и да запомни, което си е предпоставка за хит, и на които се играят най-свободните и скокливи танци досега. Радиото вече е във всеки дом, лъскаво дървено мебелче, завито с покривче на една кука. А благодарение на него изпълнителите бързо стават звезди, защото имат милионна публика. Какво им остава – остава им да пеят за любов, а те и без друго всички песни са за това.;).

Джазът и суингът стават най-популярната музика, която се свири във всички клубове. Когато полицията нахлуе и затвори заведението, компанията просто се мести в следващото и продължава да скача там. Това е била музика за всички, които ги е стягала колосаната яка. Тя става притегателна за готините, мъжкарите, гангстерите, контрабандистите на алкохол (да не забравяме, че Америка официално е на сухо). Въпрос на престиж е да имаш широки панталони с басти, тиранти, шапка с периферия и момиче в ярка рокля (която прави невероятни неща, когато се завърти:), което да водиш "в събота вечер" в клуба. Митологичната събота вечер добива смисъл тогава, имаме пролетариат с някой долар в джоба, имаме модерна забавна музика и достъпни клубове за танцуване, е как да оцелее първият ден от уикенда?:) Суинг, това е модата.

Негрите от гетата играят същия линди-хоп, който се играе и в “Котън клъб” или “Савой” – луксозните клубове на епохата, които канят най-известните групи и изпълнители. Кои са те? Какви са тези хора и какви мелодии измислят те, та провеждат такава революция на пролетариата в умовете и сърцата на капиталистическа Америка?

Суинг и джаз - неразбираемото начало

2008-03-16T09:50:00.001+02:00

Нека да започна с това, което казва Уикипедията по въпроса на български, но с някои малки корекцийки.

Суинг музиката, също така наричана суинг джаз, е форма на джаза, която се развива през 1920-те и се отделя като отделен стил през средата на 30-те в САЩ.
Популярността на суинг музиката започва да запада през Втората световна война, защото:

* много трудно било да се сформира биг бенд („голяма група”), защото много от музикантите са били на фронта;
* издържането на голям брой музиканти било проблем заради рецесията в страната по това време.

Това били двете главни причини да се сформират по-малки групи от 3 до 5 човека - така можело да се издържа по-лесно групата. Това променило типичното звучене на суинга и така се породили стиловете блус и бибоп.
Третият фактор били строгите забрани за звукозапис от 1942 до 1948. Смята се, че през 1947 е бил направен последният легален суинг запис.
След като забраната пада през 1949, суингът се разпаднал на други жанрове, по-известните от които са - rhythm and blues, bebop, rock and roll, country, funk.

Така. Ето ви чудесен пример, как от нещо прекрасно, благодарение на намесата на енциклопедия, се получава нещо ужасно. Като прочетат нещо подобно хората изпадат в амок или пък вече като чуят джаз и производните му и се обръщат на другата страна, за да си повърнат кротичко.
В такива статии се говори за обособяване, отделяне, събиране, първи и последни неща, много дати, които не ни говорят нищо и още повече "термини" на английски за имена на поджанрове, които претендират за място под слънцето, а според нас са си неразбираемо бръщолевене или пък хаотично и неповторяемо блъскане по случайно попаднали ни музикални инструменти. Е как после хората да имат добро мнение на джаза?

Нека да говорим с прости думи, които да се разбират от всички, и да разказваме красиви истории. С примери винаги е по-лесно.

А сега, де...

2006-11-29T14:48:00.000+02:00

Да се регистрира блог, посветен на музиката, се оказа лесно, ама после какво да прави човек с него? За музика не върви да се пише, тя трябва да се слуша, а това вече е проблем. Как може такова приятно нещо да бъде проблем? Проблем е, защото лошите меншевики се опитват да командват добрите болшевики, и си е направо за чудене как донякъде успяват, при условие, че масово по света цари демокрация или иначе казано - диктатура на мнозинството... Една скромна групичка, нарекла се "защитници на авторски права", трови живота на всички ценители, любители или просто слушатели и ги кара да измислят какво ли не, само и само да имат една крачка преднина пред дългите крака на закона. Тая история би приличала на задачата за Ахил и костенурката, ако не беше фактът, че колкото повече усилия хвърлят враговете на свободната музика, толкова повече начини се намират да бъде разпространявана тя.

Музиката, дами и господа, и тези, които я правят!