Срещата ми с тях беше много мистериозна. Бродя си аз из дебрите на новия тогава Anyswing и какво да видя, Големия зъл дъб (да е вечно непрекъсваща интернет-връзката Му) е пуснал тема с някаква съвременна група, която пее систър суинг. Дотогава аз естествено знаех и се прекланях само пред Андрюс систърс, но предчувствието ме накара да се обадя за пръв и последен път и да благодаря сърдечно за уникалното попадение. Бях сигурен, без да съм ги чул.
Не са сестри.:) Казват се Пупини от името на основателката на групата Марчела Пупини – италианка от Болоня. Стефани О’Брайън е червенокоса и естествено е от Ирландия, а русата англичанка е Кейт Мълинс (“За къде с това име, гражданино следовател?”). Срещат се с Марчела в известния Тринити колидж през 2003, където всички те учат джаз-пеене. През 2004 започват да пеят заедно като се стремят да докарат стила на женските вокални групи от края на 40-те, като същевременно правят същите песни да звучат по-популярно и модерно. Започват със силната подкрепа на британската дизайнерка Вивиан Уестууд, при която работи Марчела Пупини преди да започне да се занимава с музика. Уестууд си припада от удоволствие при тяхното първо представяне пред публика - за новогодишния банкет на компанията и.:)
Таймс пише за тях: Glitz, glam and harmonies from when gran was young...
А Щерн обещава, че щом ги видите и чуете, те ще ви залеят с неустоим чар. Гарантирано.
За мен уникалното, освен че вече няма много-много такива групи, е че някой е направил толкова удачно аранжиментите на песните от първия им албум Betcha Bottom Dollar, че гласовете им пасват идеално. Съвършената хармония. Няма значение, че всичките песни са кавъри на стари вечнозелени класики. И нека не звуча като безидеен радиоводещ, но в този албум просто няма слаба песен.:) Повечето са на Андрюс систърс, има още и Heart of Glass на Блонди, Брулени хълмове на Кейт Буш и Panic на The Smiths.
Вторият им и засега последен албум се казва The Rise and Fall of Ruby Woo, което идвало от името на любимото им червило Ruby Woo. В този албум вече има техни собствени песни и може би затова не е на такова световно ниво като първия. Там са и Crazy In Love на Beyonce, Could it be Magic на Take That и Walk Like an Egyptian на Bangles.
Те имат стил, чувство за хумор и са весели. Без знанието им, мъжът на Марчела им урежда да пеят в гей-клуб в Сохо и специално за това представяне те подготвят песента Panic.:) Участвали са и в някои още по-различни шоута – частно парти в милионерски апартамент на покрива на небостъргач в Москва и Royal Variety Show, където принцът на Уелс им казва, че е получил техния албум за рождения си ден и смята, че са “великолепни”.
Марчела споделя в едно интервю, че за изявите си на живо са се опитали да намерят нещо от стила на Фред Астер и Джинджър Роджърс, на които сама тя е голяма почитателка.
Интересен момент е, че през 2007 опитват да кандидатстват за участие в предварителната селекция на Великобритания за конкурса на Евровизия, но им е отказано, защото не били подходящи. На къде отива този свят…
Трите казват, че те са от “един забравен свят, от който трябва много да учим”. От дните, когато жени като тях са изпращали с подобни песни влакови композиции с войници за фронта или пък са ги посрещали оттам.
