Елис Режина

И на двете места ударението е върху и-то. Бразилка, умира на 36 от свръхдоза. “Монтрьо” е неин до гроб, но по-важното е, че Бразилия я боготвори и след това.

Нейната “Агуас де марсо” е знаменита, а последните 10-15 секунди от видеото ме разтапят всеки път. Прескача такт, думи, ред, остават окончания и настроение. И се усмихва. Във всичките и записи се усеща характерната и усмивка. Млада, естествена, срамежлива. Принцесата от южните морета. Веселото е нормалното и състояние, тя не може да бъде друга. Няма преструвки, само повдигнати скули, сбърчен нос и оголени от усмивката венци.

Великият Антонио Карлос Жобим пише песни за нея, някои от които изпълняват заедно в дует. Албумът излиза през 1974 и се казва "Елис и Том".:) Какво по-естествено? Тя изглежда най-естествената изпълнителка за късните му мелодии – по-енергична, по-освободена, по-натурална, по-дива от Аструд. Кариока.

Когато по новините на националната телевизия съобщават за смъртта и, хората започват да се стичат в Сао Пауло на поклонение, за да изпратят Елис. Опашката от хора на улицата пред сградата върви бързо, но не се свършва. Цветята се трупат. Идва нощта, а хората не намаляват. Някои припадат. А накрая всички в залата пеят в тъмното за нея.

През 2001 стотици водещи бразилски музиканти и журналисти избират “Водите на март” за най-добрата бразилска песен за всички времена. Единствената история в нея е, че се имат предвид пороите през март (най-дъждовният месец в Рио), които влачат какво ли не. Весела, но и леко тъжна, защото това е края на лятото. Може би и затова песента става толкова характерна за Елис, нещо като сбита метафора на живота и. Останалото е мозайка на слънчевата бразилска душа.

Боби Дарън – Мечта отвъд морето

"My goal is to be remembered
as a human being and
as a great performer."

Нали всички казват, че Америка е страната на неограничените възможности. На мен най-любимата ми илюстрация за това е историята на Боби Дарън. Титанът, чието име вече никому нищо не говори. А толкова е грамадно това, което е направил, че изглежда като подвизите на супер-героите от приказките.

За мен песента "Отвъд морето" е все едно някой ми е разцепил мозъка, записал е абсолютно всичко вътре и по тези записи е конструирал песента. Ще я наричам единствената, докато не срещна друга кандидатура.:)

Кръстили го Робърт Уолдън Касото, баща – неизвестен, но все пак за отбелязване е италианския произход. Роден е в разгара на Голямата депресия, майка му го гледа сама. (На всичкото отгоре след години разбира, че всъщност го е родила тази, която той цял живот мисли за сестра, а “майка му”, всъщност му е баба.) Живеят в мизерия, но той успява да завърши училище с отличен успех и демонстрира коефициент на интелигентност, който го класира в единия процент гении сред населението.

Това дотук обаче беше само интродукция. За мен завръзката в цялата история е следната. Като малък се разболява от ревматизъм и стрептококовата инфекция уврежда много сериозно сърцето му. Лекарите му дават още няколко години живот и обещават, че с малко късмет може да доживее до 16тия си рожден ден, Боби Касото е едно обречено дете и той много добре го знае. Но важният момент е, че той иска да пее и то не просто как да е, а иска да стане най-голямата звезда на американската сцена. Много деца го искат и повечето дори имат годините живот пред себе си, за да опитат. Боби обаче ги няма и затова хвърля абсолютно всички сили и полага адски труд, защото просто няма време. Той трябва да бие всички, трябва да бие Синатра. Можете ли изобщо да си го представите? И това, от което винаги настръхвам като се сетя за него е, че успява. Умира на 37 години и за мен той е суперновата на американския поп и джаз. Фантастиката никога не би могла да измисли такъв сюжет, прекалено е нереален.

Смешна е историята на псевдонима му - Darin идва от Mandarin Duck, име на китайски ресторант, от което били изгорели лампите в първите букви и така си светело на улицата, докато той се чудел какво артистично име да си избере.:)

Боби Дарън е написал 163 собствени песни и е направил близо 500 записа, продал е десетки милиони плочи. Пял е по най-големите сцени в Америка, снима се във филми в Холивуд, печели "Грами" и е номиниран за "Оскар".

През 2000г артистът Кевин Спейси прави филм за Боби Дарън, на когото е бил фен през целия си живот. И като казвам “прави” имам предвид точно това: преборва се за правата, той пише сценария, той режисира, той е продуцент, той играе главната роля на Боби, той лично пее всички песни от саундтрака, в целия филм личи личното отношение, преклонението пред невероятното. Филмът естествено се казва “Отвъд морето” и просто не може да има друго заглавие. Двата компакт диска с музиката от филма стават по-известни от самия филм. Никой не иска да гледа за умрели звезди, но музиката им се слуша с удоволствие.