Никога няма да се сетите, че е шведка, нали? Майка и (американката) и баща и (японецът) обаче решили да се установят в Гьотеборг и тя се е родила шведка. Вокалистка е в световно безизвестната група Малкия дракон, която сформирали заедно с някои нейни съученици от гимназията. Детска му работа, както може да се види от следващия клип, и неземна, както може да се чуе от същия. Останалите парчета от албума са само за напреднали.;)
А тук е същото на живо:
По-известна е станала, когато помогнала на отчаяно нуждаещото се от певица шведско кооперативно дуо Кооп. Те си правели някакви парчета, сглобявайки изсвирени от друг мотивчета, обаче им дотрябвал жив човек, за да живнат и песните им. Ето какво се е получило, от което аз изпадам директно в транс.
Много са малко албумите в световното музикално наследство, в които се редуват толкова плътно прилепващи си парчета. Пускаш първото за проба и се освестваш чак като свърши последното. Остава ти само да се молиш да не си забравил "шуфлето" включено. Но нека не се отплесвам с Кооп, този път думата ми беше за изящната Юкими.
И още една песен, чийто клип спокойно може да не се гледа.
Участвала е в различни лаундж и ну-джаз компилации ("Нордик лаундж", напр.), пеейки за различни диджеи, които иначе само някакво си скучно пиу-пиу, а след нейната намеса, хората вече се връщат, за да видят кой изпълнява току-що чутото.
И нещо особено специално. Толкова е специално, че е вече класическо, нищо, че е само от 1993. Тази версия на Cantaloop е толкова специфична с уникално сполучливия си хип-хоп ритъм и рими, че отсега нататък в продължение на не знам колко време ще я цитирам наравно с Ъпсуртските рими и с всеки постинг тук ще сменям подзаглавието на блога с ред-два от текста по-долу. Наслаждавайте се, перфектната симбиоза между джаз и хип-хоп.:) Видеото може и да се пропусне, само слушайте и гледайте текста.:)
Us3 - Cantaloop (Flip Fantasia)
Ladies and Gentlemen, as you know we have something special down here at Birdland this evening. A recording for Blue Note Records
Yeah, yeah yeah. What's that? Yeah, yeah, yeah. Funky funky, how bout a big hand now? Wait, wait a minute.
Groovy groovy jazzy funky pounce bounce dance as we Dip in the melodic sea, the rhythm keeps flowin, it drips to MC Sweet sugar pop sugar pop rocks it pops ya dont stop Till the sweet beat drops I show and prove as a stick in move Hear the poems recited on top of the groove Smooth, mind, floating like a butterfly Notes start to float, suttle like a lullabye Brace yourself as the beat hits ya Dip trip, flip fantasia
Feel the beat drop, jazz and hip hop Drippin in the dome, and mix is on and bop Funk and fusion, a fly illusion Keeps ya coastin on the rhythem you're cruisin Up down round and round, round but found But nevertheless ya gots to get down Finesse the freak thru the beat so unique Ya move your feet, the sweat from the heat
Back to the fact I'm the mack and I know that The way I kick the rhymes, some would call me a poet For steady flowin goin showin likes the sound Caught in the groove in Fantasia I've found Many trip the tour upon the rhymes they soar To an infinite height to the realm of the hardcore Here we go off I take ya Dip trip flip fantasia.
Jump to the jam boogy woogy jam slam Bust the dialect im the man in command Come flow with the sounds of the mighty mic masta Rhyming on the mic I'm bringing sucka's near disasta Bucoo ducks but I still rock Nike With the razzle dazzle, star I might be Scribble drabble scrabble on the microphone I babble As I flip the funky words, into a puzzle Yes yes yes, on and on as I flex Get with the flow words manifest Feel the vibe from here to Asia Dip trip flip fantasia
Странна работа излезе тази Джейн Монхайт. Пее най-хубавите песни - джаз и бразилско - и на всичкото отгоре ги пее страхотно. От пръв поглед, т.е. чуване, си личи, че е певица с дарба. Всички тези работи (за репертоара и гласа) обаче аз само съм ги подозирал бегло, защото бях слушал извадки от нейни албуми, които даже и да са ми харесали, всичко си е е останало там забравено. До онзи ден, когато рандома ми пусна това и посред прелестната песен, която иначе съм слушал на португалски или само инструментално 1000 пъти, чух няколко разбираеми реда, които удариха камбаната в главата ми:
No more blues I'm going back home No, no more blues I promise no more to roam Home is where the heart is The funny part is, my heart's been Right here all alone No more tears, and no more sighs No, no more fears- I'll say no more goodbye If travel beckons me, I swear I'm gonna refuse I'm gonna settle down, and there'll be no more blues Everyday while I am far away My thoughts turn homeward, forever homeward I've traveled round the world in search of happiness But all the happiness I've found Is in my hometown No more blues I'm going back home No, no more blues I'm through with all my wandering now I'll settle down and never roam And find a girl and build a home When we settle down, there'll be no more blues Nothing but happiness When we settle down, there'll be no more blues
Разтърсих се за подробности около нея и взеха да излизат все по-приятни и забавни неща. Като това: Или пък този дует с Майкъл Бубле (Не си ли отиват?):
Или пък това: Сигурен съм, че някой ще каже "Айде бе, поредната дебела бяла чипоноса американка с претенции за арт-средите!" и ще сгреши. Не е ли симпатяга?:)
И на двете места ударението е върху и-то. Бразилка, умира на 36 от свръхдоза. “Монтрьо” е неин до гроб, но по-важното е, че Бразилия я боготвори и след това.
Нейната “Агуас де марсо” е знаменита, а последните 10-15 секунди от видеото ме разтапят всеки път. Прескача такт, думи, ред, остават окончания и настроение. И се усмихва. Във всичките и записи се усеща характерната и усмивка. Млада, естествена, срамежлива. Принцесата от южните морета. Веселото е нормалното и състояние, тя не може да бъде друга. Няма преструвки, само повдигнати скули, сбърчен нос и оголени от усмивката венци.
Великият Антонио Карлос Жобим пише песни за нея, някои от които изпълняват заедно в дует. Албумът излиза през 1974 и се казва "Елис и Том".:) Какво по-естествено? Тя изглежда най-естествената изпълнителка за късните му мелодии – по-енергична, по-освободена, по-натурална, по-дива от Аструд. Кариока.
Когато по новините на националната телевизия съобщават за смъртта и, хората започват да се стичат в Сао Пауло на поклонение, за да изпратят Елис. Опашката от хора на улицата пред сградата върви бързо, но не се свършва. Цветята се трупат. Идва нощта, а хората не намаляват. Някои припадат. А накрая всички в залата пеят в тъмното за нея.
През 2001 стотици водещи бразилски музиканти и журналисти избират “Водите на март” за най-добрата бразилска песен за всички времена. Единствената история в нея е, че се имат предвид пороите през март (най-дъждовният месец в Рио), които влачат какво ли не. Весела, но и леко тъжна, защото това е края на лятото. Може би и затова песента става толкова характерна за Елис, нещо като сбита метафора на живота и. Останалото е мозайка на слънчевата бразилска душа.
"My goal is to be remembered as a human being and as a great performer."
Нали всички казват, че Америка е страната на неограничените възможности. На мен най-любимата ми илюстрация за това е историята на Боби Дарън. Титанът, чието име вече никому нищо не говори. А толкова е грамадно това, което е направил, че изглежда като подвизите на супер-героите от приказките.
За мен песента "Отвъд морето" е все едно някой ми е разцепил мозъка, записал е абсолютно всичко вътре и по тези записи е конструирал песента. Ще я наричам единствената, докато не срещна друга кандидатура.:)
Кръстили го Робърт Уолдън Касото, баща – неизвестен, но все пак за отбелязване е италианския произход. Роден е в разгара на Голямата депресия, майка му го гледа сама. (На всичкото отгоре след години разбира, че всъщност го е родила тази, която той цял живот мисли за сестра, а “майка му”, всъщност му е баба.) Живеят в мизерия, но той успява да завърши училище с отличен успех и демонстрира коефициент на интелигентност, който го класира в единия процент гении сред населението.
Това дотук обаче беше само интродукция. За мен завръзката в цялата история е следната. Като малък се разболява от ревматизъм и стрептококовата инфекция уврежда много сериозно сърцето му. Лекарите му дават още няколко години живот и обещават, че с малко късмет може да доживее до 16тия си рожден ден, Боби Касото е едно обречено дете и той много добре го знае. Но важният момент е, че той иска да пее и то не просто как да е, а иска да стане най-голямата звезда на американската сцена. Много деца го искат и повечето дори имат годините живот пред себе си, за да опитат. Боби обаче ги няма и затова хвърля абсолютно всички сили и полага адски труд, защото просто няма време. Той трябва да бие всички, трябва да бие Синатра. Можете ли изобщо да си го представите? И това, от което винаги настръхвам като се сетя за него е, че успява. Умира на 37 години и за мен той е суперновата на американския поп и джаз. Фантастиката никога не би могла да измисли такъв сюжет, прекалено е нереален.
Смешна е историята на псевдонима му - Darin идва от Mandarin Duck, име на китайски ресторант, от което били изгорели лампите в първите букви и така си светело на улицата, докато той се чудел какво артистично име да си избере.:)
Боби Дарън е написал 163 собствени песни и е направил близо 500 записа, продал е десетки милиони плочи. Пял е по най-големите сцени в Америка, снима се във филми в Холивуд, печели "Грами" и е номиниран за "Оскар".
През 2000г артистът Кевин Спейси прави филм за Боби Дарън, на когото е бил фен през целия си живот. И като казвам “прави” имам предвид точно това: преборва се за правата, той пише сценария, той режисира, той е продуцент, той играе главната роля на Боби, той лично пее всички песни от саундтрака, в целия филм личи личното отношение, преклонението пред невероятното. Филмът естествено се казва “Отвъд морето” и просто не може да има друго заглавие. Двата компакт диска с музиката от филма стават по-известни от самия филм. Никой не иска да гледа за умрели звезди, но музиката им се слуша с удоволствие.
Ако някой ви каже, че рекламите не му влияят, да знаете, че ви лъже и за други неща.
Гледам аз по телевизията реклама на натурални сокове и за фон звучи песен. Много чиста, почти без съпровод, лека и слънчева. Много удачен избор. Внушава липса на грижи, бели дрехи и южни ширини.
Песента се казва "Съни", авторът и се казва Боби Хеб, и е написана през 1963. Една от най-популярните и кавърирани песни изобщо.
Чуйте първо тези няколко версии на тази прекрасна песен и после може би и без подсказване ще хванете разликата между внушенията на оригинала и тези на кавърите. Джамироке (2000)!!!: Бони М (1976): Марвин Гей (1966): И разбира се Джеймс Браун (1971 в "Олимпия" в Париж):
Всъщност, тази весела песен Боби Хеб я пише след като му се случват две трагедии една след друга - национална и лична: На 23 ноември 1963, денят след като президентът Кенеди е убит, по-големият му брат е наръган с нож и умира. Казват, че песента е вдъхновена и по-скоро посветена и на двамата.
Ясното послание винаги да гледаш "слънчевата страна" Боби Хеб обяснява в интервю:
"Намеренията ми бяха просто да мисля за по-щастливи времена -- basically looking for a brighter day -- защото тогава ми беше много тежко. След като я написах, реших, че "Sunny" може да бъде просто друга гледна точка на онова, което Johnny Bragg казва в 'Just Walkin' in the Rain'".
Боби записва песента като сингъл в някакво студио в Ню Йорк през 1966. Естествено веднага има огромен успех, което му помага да направи турне с Бийтълс същата година.
По-късно през 60-те пък Шер записва същата песен като трибют на партньора и Сони Боно. И още, Пат Мартино и Джон Скофийлд (Умбрия, 2002): И една от най-любимите ми инструментални версии:
И текста:
Sunny, yesterday my life was filled with rain. Sunny, you smiled at me and really eased the pain. The dark days are gone, and the bright days are here, My Sunny one shines so sincere. Sunny one so true, I love you.
Sunny, thank you for the sunshine bouquet. Sunny, thank you for the love you brought my way. You gave to me your all and all. Now I feel ten feet tall. Sunny one so true, I love you.
Sunny, thank you for the truth you let me see. Sunny, thank you for the facts from A to Z. My life was torn like a wind-blown sand, And the rock was formed when you held my hand. Sunny one so true, I love you.
Sunny, thank you for the smile upon your face. Sunny, thank you for the gleam that shows its grace. You're my spark of nature's fire, You're my sweet complete desire. Sunny one so true, I love you.
Какво ли разбирам и аз от систър суинг, та аз съм машинен инженер, или както го казваше Турчина в “Гепи” - WhatdoIknowaboutdiamonds?I'm a boxing promoter.
Срещата ми с тях беше много мистериозна. Бродя си аз из дебрите на новия тогава Anyswing и какво да видя, Големия зъл дъб (да е вечно непрекъсваща интернет-връзката Му) е пуснал тема с някаква съвременна група, която пее систър суинг. Дотогава аз естествено знаех и се прекланях само пред Андрюс систърс, но предчувствието ме накара да се обадя за пръв и последен път и да благодаря сърдечно за уникалното попадение. Бях сигурен, без да съм ги чул.
Не са сестри.:) Казват се Пупини от името на основателката на групата Марчела Пупини – италианка от Болоня. Стефани О’Брайън е червенокоса и естествено е от Ирландия, а русата англичанка е Кейт Мълинс (“За къде с това име, гражданино следовател?”). Срещат се с Марчела в известния Тринити колидж през 2003, където всички те учат джаз-пеене. През 2004 започват да пеят заедно като се стремят да докарат стила на женските вокални групи от края на 40-те, като същевременно правят същите песни да звучат по-популярно и модерно. Започват със силната подкрепа на британската дизайнерка Вивиан Уестууд, при която работи Марчела Пупини преди да започне да се занимава с музика. Уестууд си припада от удоволствие при тяхното първо представяне пред публика - за новогодишния банкет на компанията и.:)
Таймс пише за тях: Glitz, glam and harmonies from when gran was young...
А Щерн обещава, че щом ги видите и чуете, те ще ви залеят с неустоим чар. Гарантирано.
За мен уникалното, освен че вече няма много-много такива групи, е че някой е направил толкова удачно аранжиментите на песните от първия им албум BetchaBottomDollar, че гласовете им пасват идеално. Съвършената хармония. Няма значение, че всичките песни са кавъри на стари вечнозелени класики. И нека не звуча като безидеен радиоводещ, но в този албум просто няма слаба песен.:) Повечето са на Андрюс систърс, има още и HeartofGlass на Блонди, Брулени хълмове на Кейт Буш и Panic на TheSmiths.
Вторият им и засега последен албум се казва TheRiseandFallofRubyWoo, което идвало от името на любимото им червило RubyWoo. В този албум вече има техни собствени песни и може би затова не е на такова световно ниво като първия. Там са и Crazy In Love наBeyonce, Could it be Magic на Take Thatи Walk Like an Egyptianна Bangles.
Те имат стил, чувство за хумор и са весели. Без знанието им, мъжът на Марчела им урежда да пеят в гей-клуб в Сохо и специално за това представяне те подготвят песента Panic.:) Участвали са и в някои още по-различни шоута – частно парти в милионерски апартамент на покрива на небостъргач в Москва и RoyalVarietyShow, където принцът на Уелс им казва, че е получил техния албум за рождения си ден и смята, че са “великолепни”.
Марчела споделя в едно интервю, че за изявите си на живо са се опитали да намерят нещо от стила на Фред Астер и Джинджър Роджърс, на които сама тя е голяма почитателка.
Интересен момент е, че през 2007 опитват да кандидатстват за участие в предварителната селекция на Великобритания за конкурса на Евровизия, но им е отказано, защото не били подходящи. На къде отива този свят…
Трите казват, че те са от “един забравен свят, от който трябва много да учим”. От дните, когато жени като тях са изпращали с подобни песни влакови композиции с войници за фронта или пък са ги посрещали оттам.
На 2 март беше рожденият ден на един композитор от еврейски произход, когото в Германия определят като немски, а в САЩ - с не по-малка увереност - като американски. И двете страни не грешат.
Още от средата на 30-те години, както и през 40-те, името Курт Вайл стои на афишите на бродуейските продукции. Курт Вайл се превръща в свързващо звено между другите две емблематични за американския музикален театър фигури - Джордж Гершуин и Ленард Бърнстейн. Той пренася от Европа в Америка най-авангардните музикално-театрални идеи. Той е авторът на най-оригиналните бродуейски продукции от 30-те и 40-те години на миналия век - “златната епоха на американския мюзикъл”. Много от песните на неговите пиеси отдавна са надскочили тесните рамки на сценичните постановки и се превръщат в самостоятелни хитове - "MacktheKnife", "AlabamaSong", "SpeakLow", "SeptemberSong", "LostintheStars".
Курт Вайл е роден в Германия през 1900 година. Там учи, композира и започва да дирижира различни оркестри. На 30 години там той вече е звезда. А после идват на власт нацистите и той се принуждава да избяга в Америка. Въпреки популярността си, там Курт Вайл трябва да започне отначало, като първо се специализира в писане на филмова музика, песни и музикални комедии, преди да се превърне в еталон за бродуейския мюзикъл.
Най-известната творба на Вайл се казва “Опера за три гроша”, вдъхновена от “Просешка опера” на някой си Джон Гай от 18 в. Всъщност доста известен тип, първа дружка на Суифт и Поуп. Историята му е смешна и криминална и с нея се иронизират висшите слоеве на английското общество и правителството, а образът на Макхийт е сатира на някой си сър Робър Уолпол, виден британски политик по онова време.
“Опера за три гроша” е плод на срещата между Курт Вайл с големия немски писател Бертолд Брехт. Първата световна война вече е променила изкуството до неузнаваемост. Отчаяни от войната, авангардните движения прегръщат идеята за Големия злодей анти-герой. А кой е по-подходящ от Макхийт, лошото момче от “Брулени хълмове”? Брехт преработва текста така, че да звучи подходящо иронично за Ваймарската република, а Вайл заменя баладите от 18в. с фокстрот и танга. Макхийт става на MackieMesser, a.k.a. MacktheKnife – главорез от подземния свят. И така най-накрая стигаме до Песента. Тя е била добавена в последния момент към операта като отстъпка пред суетата на главния тенор Харалд Полсън, който изпълнява Макхийт.
(Вайл и Брехт написват още сума неща заедно, но през 1930 се разделят заради политически различия. Тогава Вайл казва, че са се разделили защото “не е могъл да напише музика към манифеста на комунистическата партия”.:) Всъщност тази версия се разправя от жена му, Лоте Леня. Много известна певица по онова време, като голяма част от мелодиите си Вайл пише, за да може да ги пее Лоте. Двамата се женят на два пъти един за друг – първо през 1926, после идва развод през 1933, когато той бяга в Америка, и пак сватба през 1937.)
Премиерата на операта е през 1927 г. и предизвиква истински фурор, а "MacktheKnife" светкавично става хит. За година произведението е поставено в 120 германски театри и има 4000 срещи с публиката. За пет години постановката е преведена на 18 езика и е играна над десет хиляди пъти. (В най-популярния английски превод са отрязани последните две строфи от песента, в които се разказва за палежите и изнасилванията на Макхийт. Бедните американци с тяхната чувствителна психика…)
По-късно този превод прави песента световно известна, особено след като я изпяват Луис Армстронг (1955), Боби Дарън (Грами за нея през 1958, неговата версия остава №1 в Билборд в продължение на много седмици), Ела Фитцджералд, Розмари Клуни, Франк Синатра, Майкъл Бубле. Има един забележителен студиен запис на "MacktheKnife", правен доста по-късно в Америка, на който Луис Армстронг постоянно прекъсва записа, за да “обяснява” и “учи” Лоте как да изпее най-известната песен на мъжа си, която е написана едва ли не за и благодарение на нея.:) В по-късни версии, включително и тази на Роби Уилямс (2000), в куплета, в който се изброяват имената на жертвите на Макхийт, е вмъкнато и името на Лоте Леня, нещо като шега и закъсняло признание едновременно.:)
Българският живот на “Опера за три гроша” се отличава с няколко постановки. Най-дълго на сцената се задържа тазив театър “Трудов фронт” (сега малък градски театър “Зад канала”), в която ролята на Маки Ножа изпълнява Коста Цонев. За последен път комедията е играна в Плевен преди няколко години, но на плейбек. В София “Опера за три гроша” с името “Опера за пет пари” е представена за пръв път от театър “П. К. Стойчев” през 1929 г. Припомням, че това се случва по-малко от десет месеца след премиерата в Германия. Режисьори са Николай Фол и П. К. Стойчев, сценограф е Дечко Узунов, дирижира Димитър Костов. Ангажирани са едни от най-добрите артисти на драматичния и оперетния театър - Стоян Бъчваров, Асен Русков, Симеон Симеонов. В оркестъра са поканени някои от най-популярните джазови музиканти, сред които и кларинетистът и саксофонист Любомир Вапорджиев. Играят само две представления и то по настояване на участниците в спектакъла.
Споменавайки за върховете на песента, може да се каже и нещо за дъното. То е през 1980та, когато МакДоналдс използват мелодията в телевизионна реклама с текст "MacTonight". Коментарът в едно американско списание е – “Selling Big Macs – how have the mighty fallen.” Идиокрация в действие...
И текста на версията на Боби Дарън:
"MacktheKnife"
Oh, the shark, babe, has such teeth, dear
And it shows them pearly white
Just a jackknife has old MacHeath, babe
And he keeps it … ah … out of sight.
Ya know when that shark bites, with his teeth, babe
Scarlet billows start to spread
Fancy gloves, though, wears old MacHeath, babe
So there’s nevah, nevah a trace of red.
Now on the sidewalk … uuh, huh … whoo … sunny mornin’ … uuh, huh
Lies a body just oozin' life … eeek!
And someone’s sneakin' ‘round the corner
Could that someone be Mack the Knife?
A-there's a tugboat … huh, huh, huh … down by the river don’tcha know
Where a cement bag’s just a'droopin' on down
Oh, that cement is just, it's there for the weight, dear
Five'll get ya ten old Macky’s back in town.
Now, d'ja hear ‘bout Louie Miller? He disappeared, babe
“Порги и Бес” е опера, композирана от Джордж Гершуин по либрето на брат му - Айра, основано върху новелата “Порги” от 1925 г. и по театрална пиеса от 1927 г., написани от някой си Дюбоз Хейуърд. Действието се развива в предградие на Чарлстън, щата Северна Каролина, обитавано само от чернонокожи. Времето е началото на 30-те години на 20-ти век, а премиерата е на 10 октомври 1935 г. в Ню Йорк. През 80-те години тя е призната в САЩ за истинска опера и днес дори е класика в репертоара. Разбира се, безспорният хит на операта е песента “Summertime” – “Лятно време”, смятана за джазов стандарт и изпълнявана от най-различни певци – оперни, джазови, поп.
Творбата на Гершуин вдъхновява много джазмени като Майлс Дейвис, който под диригентството на Джил Евънс издава своята версия през юли 1958. Същата година Луис Армстронг и Ела Фицджералд записват операта. По-късно – през 1972, я изпълнява и Оскар Питърсън, изпълняват я и Джо Пас, Сами Дейвис Джуниър, Каб Калоуей, Робърт МакФерин, Рей Чарлз с Клио Лейн, и кой ли не друг.
Съществува и филм “Порги и Бес” от 1959 г. на Самуел Голдуин със Сидни Поатие и Дороти Дейндридж, дублирани от Робърт МакФерин и Адел Адисън. Той е забранен за разпространение от носителите на авторски права на Гершуин през 1974 г., тъй като те преценили, че оригиналът е твърде променен и прилича повече на музикална комедия, отколкото на опера. Официално оттогава този филм не може да бъде видян.
Тази опера на Гершуин, която е “проектирна” да бъде само с участието на чернокожи изпълнители, става доста непопулярна дори и в техните среди. За същия филм, ролята на Порги е предложена първо на Хари Белафонте, но той отказва и тогава привличат Сидни Поатие, който споделя, че до края на живота си ще съжалява за избора си.
В началото на писането Айра е имал идеята всички песни да са на негърски диалект, но впоследствие тя отпада и остават само забавни намеци за нея.
Много критици упрекват Гершуин, че освен южна негърска музика и нюйоркски джаз, в композициите му личат и много заемки от еврейска религиозна музика, което било най-видно в "It Ain't Necessarily So". Ето как е изглеждала и звучала тя във филма, "който не може да бъде видян".;)
Интересна е и европейската премиера на операта – 27 март 1943 в Кралската опера в Копенхаген. Представлението е забележително поради факта, че е било изпълнено от трупа, съставена изцяло от бели изпълнители под носа на нацистите, които по това време са окупирали страната. Окупаторите усещат иронията и забраняват операта чак след като минават 22 представления, разпродадени до последното място.
Моята най-любима песен е There's a Boat Dat's Leavin' Soon for New York в изпълнение на Ела и Луис, но за съжаление не можах да я открия в тюба, за да я монтирам тук.
Ето и първата страница от оригиналните партитури за оркестъра, подписани от Джордж Гершуин.
Името Lindy Hop е дадено в чест на Charles Lindbergh, наричан Lindy, който за първи път прелетял над Атлантическия океан през 1927. В някои среди подвигът му не бил признат, защото Линдберг се отличавал с расистки възгледи и подкрепял нацистите в Германия от 30-те години. Засегнатите танцьори в знак на протест продължавали използват термина Jitterbug. Името lindy се наложило след интервю с легендарния Shorty Джордж, които нарекъл танца Lindy hop подобно на the lucky lindy hop's the Atlantic.
Завръщането на линдихопърите по танцовите зали започва в края на 70-те в Америка. През 80-те нео-линдито прекосява океана, за да намери привърженици във Франция, Германия, Англия, Швеция... В Русия май не са спирали да играят:). Начинаещите дебютират в школите по танци, а не директно на пистата както в златните години. Някои от преподавателите са ветерани като Франки Манинг, други като Силвия Сайkс от любителска страст и ровене в архивите вадят записи с изпълнения от черно-бели филми, но повечето са учители по танци с подготовка за стандартни танци, RnR или буги. Новото lindy не е копие на старото. Записите от едно време, правени с неподвижна камера, налагат изкуствено нов (ключов) детайл в swing-out: до четвъртото време да си се завъртял на 180 градуса. Едни се придържат към приликата с буги и шест-времева основна стъпка, други броят до осем, а трети нищо не броят и си играят по вдъхновение:). Клановете са много, но рядко воюващи. Ще срещнете такива, които играят 'за удоволствие' и за нищо на света не участват в състезание. Други - преследват награди. Едни смятат, че хореографията убива богатството на музиката, която те кара да импровизираш, други си умират да се запишат в някоя трупа. Lindy is not dead;).
Никога няма да се сетите, че е шведка, нали? Майка и (американката) и баща и (японецът) обаче решили да се установят в Гьотеборг и тя се е родила шведка. Вокалистка е в световно безизвестната група Малкия дракон, която сформирали заедно с някои нейни съученици от гимназията. Детска му работа, както може да се види от следващия клип, и неземна, както може да се чуе от същия. Останалите парчета от албума са само за напреднали.;)
