Порги и Бес

“Порги и Бес” е опера, композирана от Джордж Гершуин по либрето на брат му - Айра, основано върху новелата “Порги” от 1925 г. и по театрална пиеса от 1927 г., написани от някой си Дюбоз Хейуърд. Действието се развива в предградие на Чарлстън, щата Северна Каролина, обитавано само от чернонокожи. Времето е началото на 30-те години на 20-ти век, а премиерата е на 10 октомври 1935 г. в Ню Йорк. През 80-те години тя е призната в САЩ за истинска опера и днес дори е класика в репертоара. Разбира се, безспорният хит на операта е песента “Summertime” – “Лятно време”, смятана за джазов стандарт и изпълнявана от най-различни певци – оперни, джазови, поп.

Творбата на Гершуин вдъхновява много джазмени като Майлс Дейвис, който под диригентството на Джил Евънс издава своята версия през юли 1958. Същата година Луис Армстронг и Ела Фицджералд записват операта. По-късно – през 1972, я изпълнява и Оскар Питърсън, изпълняват я и Джо Пас, Сами Дейвис Джуниър, Каб Калоуей, Робърт МакФерин, Рей Чарлз с Клио Лейн, и кой ли не друг.

Съществува и филм “Порги и Бес” от 1959 г. на Самуел Голдуин със Сидни Поатие и Дороти Дейндридж, дублирани от Робърт МакФерин и Адел Адисън. Той е забранен за разпространение от носителите на авторски права на Гершуин през 1974 г., тъй като те преценили, че оригиналът е твърде променен и прилича повече на музикална комедия, отколкото на опера. Официално оттогава този филм не може да бъде видян.

Тази опера на Гершуин, която е “проектирна” да бъде само с участието на чернокожи изпълнители, става доста непопулярна дори и в техните среди. За същия филм, ролята на Порги е предложена първо на Хари Белафонте, но той отказва и тогава привличат Сидни Поатие, който споделя, че до края на живота си ще съжалява за избора си.

В началото на писането Айра е имал идеята всички песни да са на негърски диалект, но впоследствие тя отпада и остават само забавни намеци за нея.

Много критици упрекват Гершуин, че освен южна негърска музика и нюйоркски джаз, в композициите му личат и много заемки от еврейска религиозна музика, което било най-видно в "It Ain't Necessarily So". Ето как е изглеждала и звучала тя във филма, "който не може да бъде видян".;)

Интересна е и европейската премиера на операта – 27 март 1943 в Кралската опера в Копенхаген. Представлението е забележително поради факта, че е било изпълнено от трупа, съставена изцяло от бели изпълнители под носа на нацистите, които по това време са окупирали страната. Окупаторите усещат иронията и забраняват операта чак след като минават 22 представления, разпродадени до последното място.

Моята най-любима песен е There's a Boat Dat's Leavin' Soon for New York в изпълнение на Ела и Луис, но за съжаление не можах да я открия в тюба, за да я монтирам тук.

Ето и първата страница от оригиналните партитури за оркестъра, подписани от Джордж Гершуин.

Някои от най-популярните песни са:

• "Summertime"
• "A Woman is a Sometime Thing"
• "My Man's Gone Now"
• "It Take a Long Pull to Get There"
• "I Got Plenty o' Nuttin'"
• "Buzzard Keep on Flyin'"
• "Bess, You Is My Woman Now"
• "Oh, I Can't Sit Down"
• "It Ain't Necessarily So"
• "What you want wid Bess"
• "Oh, Doctor Jesus"
• "I Loves You, Porgy"
• "A Red-Haired Woman"
• "There's a Boat Dat's Leavin' Soon for New York"
• "Bess, O Where's My Bess?"
• "O Lawd, I'm On My Way"