Нека да започна с това, което казва Уикипедията по въпроса на български, но с някои малки корекцийки.Суинг музиката, също така наричана суинг джаз, е форма на джаза, която се развива през 1920-те и се отделя като отделен стил през средата на 30-те в САЩ.
Популярността на суинг музиката започва да запада през Втората световна война, защото:
* много трудно било да се сформира биг бенд („голяма група”), защото много от музикантите са били на фронта;
* издържането на голям брой музиканти било проблем заради рецесията в страната по това време.
Това били двете главни причини да се сформират по-малки групи от 3 до 5 човека - така можело да се издържа по-лесно групата. Това променило типичното звучене на суинга и така се породили стиловете блус и бибоп.
Третият фактор били строгите забрани за звукозапис от 1942 до 1948. Смята се, че през 1947 е бил направен последният легален суинг запис.
След като забраната пада през 1949, суингът се разпаднал на други жанрове, по-известните от които са - rhythm and blues, bebop, rock and roll, country, funk.
Така. Ето ви чудесен пример, как от нещо прекрасно, благодарение на намесата на енциклопедия, се получава нещо ужасно. Като прочетат нещо подобно хората изпадат в амок или пък вече като чуят джаз и производните му и се обръщат на другата страна, за да си повърнат кротичко.
В такива статии се говори за обособяване, отделяне, събиране, първи и последни неща, много дати, които не ни говорят нищо и още повече "термини" на английски за имена на поджанрове, които претендират за място под слънцето, а според нас са си неразбираемо бръщолевене или пък хаотично и неповторяемо блъскане по случайно попаднали ни музикални инструменти. Е как после хората да имат добро мнение на джаза?
Нека да говорим с прости думи, които да се разбират от всички, и да разказваме красиви истории. С примери винаги е по-лесно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар