Представете си шарената Америка от 30-те години. Страната на неограничените възможности, когато това не е било подигравателна фраза. Обществото е доста разнообразно, има бедни и богати, бели и черни, емигранти и “местни”. Като цяло богато общество, защото икономиката им върви, не са имали война на своя територия.И се появява лека и забавна музика, в която всички тези различни хора намират нещо за себе си. Весели, закачливи парчета, песни, които всеки може да си затананика и да запомни, което си е предпоставка за хит, и на които се играят най-свободните и скокливи танци досега. Радиото вече е във всеки дом, лъскаво дървено мебелче, завито с покривче на една кука. А благодарение на него изпълнителите бързо стават звезди, защото имат милионна публика. Какво им остава – остава им да пеят за любов, а те и без друго всички песни са за това.;).
Джазът и суингът стават най-популярната музика, която се свири във всички клубове. Когато полицията нахлуе и затвори заведението, компанията просто се мести в следващото и продължава да скача там. Това е била музика за всички, които ги е стягала колосаната яка. Тя става притегателна за готините, мъжкарите, гангстерите, контрабандистите на алкохол (да не забравяме, че Америка официално е на сухо). Въпрос на престиж е да имаш широки панталони с басти, тиранти, шапка с периферия и момиче в ярка рокля (която прави невероятни неща, когато се завърти:), което да водиш "в събота вечер" в клуба. Митологичната събота вечер добива смисъл тогава, имаме пролетариат с някой долар в джоба, имаме модерна забавна музика и достъпни клубове за танцуване, е как да оцелее първият ден от уикенда?:) Суинг, това е модата.Негрите от гетата играят същия линди-хоп, който се играе и в “Котън клъб” или “Савой” – луксозните клубове на епохата, които канят най-известните групи и изпълнители. Кои са те? Какви са тези хора и какви мелодии измислят те, та провеждат такава революция на пролетариата в умовете и сърцата на капиталистическа Америка?
Няма коментари:
Публикуване на коментар