Тишина. Ритъм – първо ударните, после и бас. Пеги Лий излиза и щрака с пръсти в ритъма. Започва да пее (тук идва любимото!) и щом публиката разпознава песента и започва да пляска, тя естествено, се усмихва и това личи в гласа. Винаги се радвам, когато усмивката личи в песента като не само не пречи, ами и я разкрасява. Дори само на слушане е великолепно.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
а каза, че не обичаш бутафорията ;-)
Публикуване на коментар